Предизборните кампании правят от довчера иначе повече ли по-малко уважавани политици идиоти. Без извинение. Разбира се, има и изключения – това са времена, в които довчерашни идиоти внезапно се превръщат в уважавани политици. Справка – актуалният говорител на правителството, сглобката, конституционната реформа и въобще, на всичко в държавата, господин... Не, няма да му напиша името, да не ми изстине столчето. Макар че, откакто имаме Промяната на власт, не е задължително да изстиват столчетата на журналистите. Може и по-гадни неща да им се случат. Като да ги кандидатират за кмет на София, например.

А аз изобщо не искам това да сполетява мен и семейството ми. Просто знам какво ще се случи. Още на първия ден на евентуалното ми кандидатиране зловредници ще разкрият на избирателите най-големите ми тайни. Колко тежа и какви ми бяха оценките по математика в училище. Също и че на 10 откраднах една диня, на 12 избягах от алианса, а на 17 не ходих в продължение на седмица на училище, защото бе дошла демокрацията, а и се бях влюбила. За семейството ми пък изобщо не ща и да си помислям каква отговорност ще се наложи да нося. Ми брат ми не е чел „Дон Кихот“?!? Сестра ми имаше рекорден брой закъснения в училище заради успивания. Кучето ни пиеше ракия. А родителите ми бяха фенове на Висоцки. Всичко това може и никаква информация да не ви дава в неизборни времена, но в предизборна кампания може да ви даде каквато ви е удобна информация. Че сме семейство крадци, измамници, капиталисти, комунисти, алитерати, мързелив елит – каквото ви потрябва. Като това далеч не е най-лошото. Най-лошото е, че единият ми дядо е бил в „Белене“, а другият беше активен борец. Просто си представям какъв рев ще реват комунистите заради първия и антикомунистите заради втория. Да не говорим, че съм 1,72. Не знам на този етап каква пречка точно може да е, но съм сигурна, че все някой ще се сети. Също така не ям небелени праскови. Не, аз абсолютно не ставам за кмет, и не само не ставам, ми бих била „срам и позор“, „затваряй!“, „край“, „РИП“, „сбогом, журналистико“, „България умря“ и к‘вото се сетите още.

А това, че съм от „Левски“? Ми това какво говори за мен? Че съм софиянка (аман от тия, бе), обаче съм от крайните квартали (аман от тия, бе). И че най-вероятно гласувам в синьо (ама наистина аман от тия, бе).

Иначе, ако ме питате имам ли план за оправянето на София, имам, как да нямам. То кой в днешно време няма план за оправянето на София, България, света като цяло и поотделно?

Примерно, върти ми се идеята да съборя всички панелни квартали, за да се оттървем от тия от панелните гета. Или всички ще сме жълтопаветници, или никой.

За да сме жълтопаветници обаче, ни трябват жълти павета. А Фандъкова ги унищожи. Разбирам, че е трудно да намериш нископлатени специалисти по реденето им. Затова предлагам да организираме световни игри по тетрис. Вместо онлайн, игрите ще се провеждат с реален материал – паветата. Да дойдат специалисти от цял свят, да се поупражняват и те малко на жълтите павета, по-лошо не може вече да стане. А някой може и да успее да ги нареди. Ще го наградим с палметник. В България много обичаме да издигаме паметници и може да му сложим една скулптура как държи паве над главата си, на мястото на руснака с шмайзера на Паметника на Съветската армия. Така ще решим и този проблем. Хем няма да бутаме паметника, хем ще сменим смисъла му. Какво по-софийско от майстор, замахващ с жълто паве.

Проблемът с детските градини също е лесен за решаване. Връщаме обратно жителството, но за да не ни обвинят в тоталитаризъм, ще има жителство само за граждани под 7 години. Като навършат седем и им дойде време за училище, да заповядат. Преди това обаче - не. Да ги гледат баби и лели на село. Мисля, че родителите на деца в детскоградинска възраст ще оценят предложението ми. Ако няма достатъчно баби и лели, можем да си внесем от чужбина. Или да преквалифицираме миньорите – така ще решим и техния проблем, а ако не ми се получи с кметстването в София, Стара Загора ще ме посрещне с отворени обятия.

Въпросът е да не стигаме дотам да се кандидатирам – нито аз искам това да ме сполети, нито вие. Затова, ще се поправя и няма да наричам вече господин.... идиот. Хич не е той идиотът, щом му минават всички номера. Ами ние.