United Group - компанията, собственик на Vivacom и Нова телевизия у нас, е финансирала бизнесмена Спас Русев при придобиването на активите на "Булсатком" преди няколко месеца. Това става ясно от финансовия отчет на групата, който Клуб Z успя да види. Групата е дала на Русев точно 126,5 млн. евро, колкото по официални данни той е платил за най-големия български телекомом. Въпреки че очевидната свързаност на дружествата обаче, Комисията за защита на конкуренцията не е уведомена за кредита. Поне не и досега. 

Сделката между United Group и Спас Русев предполага, че групата смята да придобие инфрастуктурата на "Булсатком", докато мрежата на компанията ще бъде върната към нейното основно дружество. На практика от цялата група големият печеливш от сделката е Виваком, който ще сложи ръка на почти всички станции на "Булсатком".

Интересното е, че според групата бъдещето прехвърляне на оптичната мрежа не подлежи на одобрени от КЗК, защото тя ще остане в активите на "Булсатком". Все пак в отчета на дружеството е написано, че смята да уведоми регулатора, за да не оставали никакви съмнения в законността на сделката. 

Големият въпрос обаче е защо Спас Русев отказваше да признае, че финансирането идва от United Group. Преди два месеца в интервю за Капитал той заяви, че сделката е финансиране с с комбинация от мои собствени средства и заеми от международни финансови институции и че няма българско участие.

Важно уточнение, че групата е предоставила номинално заема за придобиването на Viva Corporate Bulgaria - дружеството, през което Русев влезе в "Булсатком". 

Предисторията

Клуб Z вече няколко пъти описва подробно драмата по смяната на собствеността на "Булсатком". Всъщност първите съобщения, че дружеството на Русев е придобило телекома се появиха през лятото на 2021 година, но към фактическа промяна нямаше как да се премине, заради висящи дела. Тогава съоснователят Пламен Генчев написа писмо до служителите, в което на цели 9 страници разказва една ужасяваща история за рейдърство, нарушения на закони и практическо враждебно превземане на неговата фирма от кредиторите, които имали за цел да продадат компанията на трето лице - именно Спас Русев. Към писмото на Генчев не бяха приложени никакви документи, има единствено факсимиле на писмо от временния директор до служителите на компанията.

Накратко - Пламен Генчев твърди, че кредиторите на дружеството опитали да "отнемат собствеността" му в компанията и да я продадат на Спас Русев в нарушение на редица закони и вътрешни споразумения между тях. Изтъква се и още един факт - обявяването на сделката с Русев е направено без да има изпратена молба за концетрация в Комисията за защита на конкуренцията, каквата трябва да има по закон. Самият той пък  никога не е давал разрешение за смяна на контрола.

Проблемите на "Булсатком" започнаха още през 2017 г. Особено задълбочаване се получи след решението да бъде изстрелян първият български геостационарен сателит "България Сат-1", собственост на компанията. Финансовият колапс се задълбочи, въпреки на практика почти монополното положение на "Булсатком" и това наложи влизането на редица кредитори в дружеството, сред които и Българската банка за развитие. 

Според Генчев обаче, през декември на 2020 година той е упражнил свое право на кол опция, с което е изкупил обратно 100% от собствеността на групата "Булсатком". Действие непризнато от кредиторите, които взеха контрола над дружеството на 22 август 2019 г. 

Според свидетелствата на основателя, още в началото на 2020 г. той и кредиторите се споразумяват той да остане в дружеството, помагайки му да оздравее, а в замяна получава обещанието да му бъде дадена възможност да си върне обратно контрола. Подписано е и Междуакционерно споразумение. По неговата сила Генчев получава 20% обикнове акции без право на глас  в контролиращото холдингово дружество, регистрирано във Великобритания и правото да изкупи обратно 100% от акциите на останалите акционери в срок до 31 декември на 2020 г. чрез "безусловна и неотменима Кол Опция (бел. ред. - опция за изкупуване)."

"На 4 декември 2020 г. упражних Опцията за изкупуване на акциите", твърди Генчев.

Той нарежда транш от 100,2 млн. евро, които трябва да пристигнат в кредиторите на 23 декември. По силата на споразумението, те са длъжни да предоставят собствеността на акциите на Генчев и така реално да прекратят експозициите на "Булсатком" към тях. Към този момент дълговете на дружеството са малко над 77 млн. евро или казано иначе - Генчев е надплатил сериозно, за да получи обратно акциите. 

Акционерите обаче отказват съдействие и плащането е отказано без смислени обяснения. Според Генчев целта е една - в крайна сметка до дружеството да се добере Русев. 

Драмата има развитие с още няколко дела в България и чужбина. В крайна сметка обаче, през септември всичко е вече приключено и Viva corporate влиза в управлението. Вече е ясно и с чии пари.